Мечтая аз за твойта обич,
мечтая от години -
не угасва онзи огън,
кръвта кипи ми.
А колко време мина оттогава,
когато пред себе си признах,
но запазих в тайна любовта си
и ти за нея не узна.
И няма да узнаеш никога навярно,
приятели ще си останем може би,
затова поне съм благодарна,
че виждам твоите очи.
Но ще продължавам да мечтая
и да те обичам силно,
дори понякога в мойта стая
да ридая аз обилно.
© Богдана Маринова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
