Мечта
Мечтая аз за твойта обич,
мечтая от години -
не угасва онзи огън,
кръвта кипи ми.
А колко време мина оттогава,
когато пред себе си признах,
но запазих в тайна любовта си
и ти за нея не узна.
И няма да узнаеш никога навярно,
приятели ще си останем може би,
затова поне съм благодарна,
че виждам твоите очи.
Но ще продължавам да мечтая
и да те обичам силно,
дори понякога в мойта стая
да ридая аз обилно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Маринова Все права защищены
