21 nov 2007, 12:45

Мечта

  Poesía
828 0 4
Аз искам да бъда със теб, а ти може би - не.Но аз ще отварям врата след врата     и няма да се спра пред нито една, през огън и жупел аз ще премина,сняг и дъжд навред ще преодолея,но студ няма да усетя, щом у мен гори споменът за твоите очи.Напред ще продължавам и от живота няма да бягам, защото спомена за теб ням да забравям.Аз вървя напред и препятствия минавам, но ще стигна аз до теб, и няма да позволя да ме оставиш сам в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Стоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...