Nov 21, 2007, 12:45 PM

Мечта

  Poetry
823 0 4
Аз искам да бъда със теб, а ти може би - не.Но аз ще отварям врата след врата     и няма да се спра пред нито една, през огън и жупел аз ще премина,сняг и дъжд навред ще преодолея,но студ няма да усетя, щом у мен гори споменът за твоите очи.Напред ще продължавам и от живота няма да бягам, защото спомена за теб ням да забравям.Аз вървя напред и препятствия минавам, но ще стигна аз до теб, и няма да позволя да ме оставиш сам в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн Стоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....