Nov 21, 2007, 12:45 PM

Мечта

  Poetry
821 0 4
Аз искам да бъда със теб, а ти може би - не.Но аз ще отварям врата след врата     и няма да се спра пред нито една, през огън и жупел аз ще премина,сняг и дъжд навред ще преодолея,но студ няма да усетя, щом у мен гори споменът за твоите очи.Напред ще продължавам и от живота няма да бягам, защото спомена за теб ням да забравям.Аз вървя напред и препятствия минавам, но ще стигна аз до теб, и няма да позволя да ме оставиш сам в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн Стоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...