21.11.2007 г., 12:45

Мечта

822 0 4
Аз искам да бъда със теб, а ти може би - не.Но аз ще отварям врата след врата     и няма да се спра пред нито една, през огън и жупел аз ще премина,сняг и дъжд навред ще преодолея,но студ няма да усетя, щом у мен гори споменът за твоите очи.Напред ще продължавам и от живота няма да бягам, защото спомена за теб ням да забравям.Аз вървя напред и препятствия минавам, но ще стигна аз до теб, и няма да позволя да ме оставиш сам в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Стоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...