23 may 2007, 9:01

Мечта

  Poesía
750 0 0
 

Ето, настъпва и лятото бурно,

изпълнено с толкоз мечти,

че любовта ще си върна

в твоите топли очи.


Надежда една остана в сърцето,

свило се някаде в мен

и чакащо нежната ласка

на твойто вледенено сърце.


Знам, ще разбия студа,

ще намеря и най-малката скрита топлинка,

за да се преродя такава, каквато винаги преди съм била.

Помогни ми, мили, помогни, че инак май, че ще умра.

Надежда  една! Това е живота!

Аз искам да вярвам, да чакам, да зная,

че там, сред мечтите е и наш`та скрита мечта.

Някаде скрита... почти е разбита,

но има я, знам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...