Ето, настъпва и лятото бурно,
изпълнено с толкоз мечти,
че любовта ще си върна
в твоите топли очи.
Надежда една остана в сърцето,
свило се някаде в мен
и чакащо нежната ласка
на твойто вледенено сърце.
Знам, ще разбия студа,
ще намеря и най-малката скрита топлинка,
за да се преродя такава, каквато винаги преди съм била.
Помогни ми, мили, помогни, че инак май, че ще умра.
Надежда една! Това е живота!
Аз искам да вярвам, да чакам, да зная,
че там, сред мечтите е и наш`та скрита мечта.
Някаде скрита... почти е разбита,
но има я, знам!
© Веселина Костадинова Всички права запазени