19 feb 2009, 12:46

Мечта моя

  Poesía » Otra
1K 0 1
Един прекрасен ден -
слънцето блести на небосклона
и виждам танца на листата,
ветрецът ме кара да настръхвам.


Вървя към пропастта -
кал,
тревички,
насекоми,
прекрасна гледка,
единствена,
неповторима.


Стъпвам на последната скала.


- Майко моя, колко си красива!


Лек ветрец преминава през пръстите ми,
усещам го навсякъде по моето тяло,
слънцето ме щипе - приятно е.


Моментът настъпи...


Безкрайност, прегърни ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...