19 февр. 2009 г., 12:46

Мечта моя

1K 0 1
Един прекрасен ден -
слънцето блести на небосклона
и виждам танца на листата,
ветрецът ме кара да настръхвам.


Вървя към пропастта -
кал,
тревички,
насекоми,
прекрасна гледка,
единствена,
неповторима.


Стъпвам на последната скала.


- Майко моя, колко си красива!


Лек ветрец преминава през пръстите ми,
усещам го навсякъде по моето тяло,
слънцето ме щипе - приятно е.


Моментът настъпи...


Безкрайност, прегърни ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...