Мечта моя
слънцето блести на небосклона
и виждам танца на листата,
ветрецът ме кара да настръхвам.
Вървя към пропастта -
кал,
тревички,
насекоми,
прекрасна гледка,
единствена,
неповторима.
Стъпвам на последната скала.
- Майко моя, колко си красива!
Лек ветрец преминава през пръстите ми,
усещам го навсякъде по моето тяло,
слънцето ме щипе - приятно е.
Моментът настъпи...
Безкрайност, прегърни ме!
© Илия All rights reserved.