Мечта моя

19.02.2009 г., 12:46 ч.

Поезия » Друга

786 0 1

Един прекрасен ден -
слънцето блести на небосклона
и виждам танца на листата,
ветрецът ме кара да настръхвам.

Вървя към пропастта -
кал,
тревички,
насекоми,
прекрасна гледка,
единствена,
неповторима.

Стъпвам на последната скала.

- Майко моя, колко си красива!

Лек ветрец преминава през пръстите ми,
усещам го навсякъде по моето тяло,
слънцето ме щипе - приятно е.

Моментът настъпи...

Безкрайност, прегърни ме!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

зигзаг (Стефан Станчев)

2015-07-31T03:13:49+03:00

Отличен 6 заслужаваш!!!