20 sept 2019, 16:40

Мечтание 

  Poesía
284 1 3

Бях тук...живота вкусих...

любов дарих,потъвах в грях!

Сълзите ,бърсах,наивен бях...

до днес незнайно как, но оцелях.

 

Впусках се в мечти горещи!

Сърцето си до болка стисках аз...

Сълзи горчиви ,бършех в тъмнината,

май найстина до днеска, оцелях...

 

С какво ли ще запомнят моето пресъствие!?

С мечтата ми за по добър живот?

Или просто с ръка ще махнат и кажат

отде се взе пък този идиот.

 

В тъмата тихо до прозореца ще седна...

звездите в нощното небе ще преброя!

Ще се усмихна,чесно ви го казвам...

Ще се помоля животът ви да бъде лек.

 

И ако някой ,някога се сети...

че добрината ,тя с пари не се купува...

И на света усмивка подари,то тогава

на земята отново човекът ще твори.

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За мен е чес че ви имам,Приятели!!!Благодаря ви сърдечно за топлите слова!!!Гавраиле,Марианка,Силве!!!
  • Изповед разкриваща прекрасната същност на твореца.
  • Приятелю,човек за да твори трябва да има поне зрънце добрина в душата си.Това не е мечта ,а реалност.
    Поздрав от мен!
Propuestas
: ??:??