Бях тук...живота вкусих...
любов дарих,потъвах в грях!
Сълзите ,бърсах,наивен бях...
до днес незнайно как, но оцелях.
Впусках се в мечти горещи!
Сърцето си до болка стисках аз...
Сълзи горчиви ,бършех в тъмнината,
май найстина до днеска, оцелях...
С какво ли ще запомнят моето пресъствие!?
С мечтата ми за по добър живот?
Или просто с ръка ще махнат и кажат
отде се взе пък този идиот.
В тъмата тихо до прозореца ще седна...
звездите в нощното небе ще преброя!
Ще се усмихна,чесно ви го казвам...
Ще се помоля животът ви да бъде лек.
И ако някой ,някога се сети...
че добрината ,тя с пари не се купува...
И на света усмивка подари,то тогава
на земята отново човекът ще твори.
© Ангел Todos los derechos reservados