Бях тук...живота вкусих...
любов дарих,потъвах в грях!
Сълзите ,бърсах,наивен бях...
до днес незнайно как, но оцелях.
Впусках се в мечти горещи!
Сърцето си до болка стисках аз...
Сълзи горчиви ,бършех в тъмнината,
май найстина до днеска, оцелях...
С какво ли ще запомнят моето пресъствие!?
С мечтата ми за по добър живот?
Или просто с ръка ще махнат и кажат
отде се взе пък този идиот. ...