11 jul 2009, 8:05

Мечтание в дъжда

889 0 12

 

Дъждът
навън не спира да вали:
и аз не знам ще дойдеш ли, илѝ
да сложа якето с качулка аз
и да притичам през дъжда до вас!?

А там
ще трябва да се съблека,
та дрехите си да си изсуша!

А ти –
от солидарност – ще речеш
и ти със мене да се съблечеш!

И, за да не
трепериме съвсем,
в леглото с тебе да се съберем …!

Уфф,
пустото му слънце – пак изгря!
И планът ми-мечта у мен умря!

---
Не се чудете

на мечтата ми, бамбини -
мъжът мечтае и след сто години!

За жалост,

поетесите издишат -
след шестдесет години само пишат!

А други

на четирсет остаряват,
и вече ни купуват, ни продават.

А, казват,

има и такива твари,
които и на младини са стари!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За първото ти вярвам - за мерака,
    ала за второто, не ще се съглася.
    Дано поетеса не вземе те причака,
    не се знае каква е нейната мечта.

    Поздрав и усмивка за теб от баба Ана
    скоро сто ши стана, все съща ще остана.
  • Радвам се на отзивите ви, прекрасни мечтателки и мечтатели! И толкова сте остроумни в коментарите и забележките, така добре го допълвате! А да си представиш пухкавата хавлия на Желязната лейди е толкова хубаво!
  • За съжаление, си доста прав (с последните 3 реда особено).
    Поздрав от една (уфф) вечно мокра от мечти.
  • Жени - о, да!
    Но някои и след четирсетака
    на мъжа поет те м...та му тракат!
  • Имам пухкава хавлия.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...