11.07.2009 г., 8:05

Мечтание в дъжда

881 0 12

 

Дъждът
навън не спира да вали:
и аз не знам ще дойдеш ли, илѝ
да сложа якето с качулка аз
и да притичам през дъжда до вас!?

А там
ще трябва да се съблека,
та дрехите си да си изсуша!

А ти –
от солидарност – ще речеш
и ти със мене да се съблечеш!

И, за да не
трепериме съвсем,
в леглото с тебе да се съберем …!

Уфф,
пустото му слънце – пак изгря!
И планът ми-мечта у мен умря!

---
Не се чудете

на мечтата ми, бамбини -
мъжът мечтае и след сто години!

За жалост,

поетесите издишат -
след шестдесет години само пишат!

А други

на четирсет остаряват,
и вече ни купуват, ни продават.

А, казват,

има и такива твари,
които и на младини са стари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За първото ти вярвам - за мерака,
    ала за второто, не ще се съглася.
    Дано поетеса не вземе те причака,
    не се знае каква е нейната мечта.

    Поздрав и усмивка за теб от баба Ана
    скоро сто ши стана, все съща ще остана.
  • Радвам се на отзивите ви, прекрасни мечтателки и мечтатели! И толкова сте остроумни в коментарите и забележките, така добре го допълвате! А да си представиш пухкавата хавлия на Желязната лейди е толкова хубаво!
  • За съжаление, си доста прав (с последните 3 реда особено).
    Поздрав от една (уфф) вечно мокра от мечти.
  • Жени - о, да!
    Но някои и след четирсетака
    на мъжа поет те м...та му тракат!
  • Имам пухкава хавлия.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...