20 feb 2007, 19:42

МЕЧТАНИЕ В СИНЬО

  Poesía
973 0 8
           МЕЧТАНИЕ  В  СИНЬО

 Очите ти, във синьо като океана оцветени,
 ме гледат топло, на обич посветени.
 Ръцете ти ме търсят плахо в синевата,
 с пръсти искат да докоснат те мечтата.
 Думи нежно-сини във въздуха прелитат
 и в сърцата ни любящи те се вплитат.
 Със своя син воал прегърна ни нощта,
 а ти прошепна тихо: - Сбогом самота.
 Мечтание във синьо пространството изпълни.
 Сън ли е това или мечта? Останахме безмълвни
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...