25 jul 2008, 9:54

Мечтания 

  Poesía
420 0 3

Мечтания

 

Как тихичко нашепват буките

молитвите си тази нощ.

Извисили снаги по чуките,

опиянени от свойта мощ.

Към белите брези поглеждат,

с нежни, пърхащи листа

и чинно клоните навеждат

в молитва свята и мечта.

От Бога искат да измолят

дъждовна буря да извие.

А те във шатрите си клонести

брезите тръпнещи да скрият.

С могъщи стволи да прегърнат

тез нежно-бели дървеса.

Че любовта обича Бурите.

Най-много в тях живее тя.

© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??