Мечтания
Как тихичко нашепват буките
молитвите си тази нощ.
Извисили снаги по чуките,
опиянени от свойта мощ.
Към белите брези поглеждат,
с нежни, пърхащи листа
и чинно клоните навеждат
в молитва свята и мечта.
От Бога искат да измолят
дъждовна буря да извие.
А те във шатрите си клонести
брезите тръпнещи да скрият.
С могъщи стволи да прегърнат
тез нежно-бели дървеса.
Че любовта обича Бурите.
Най-много в тях живее тя.
© Йордан Йорданов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
