Мечтания
Мечтания
Как тихичко нашепват буките
молитвите си тази нощ.
Извисили снаги по чуките,
опиянени от свойта мощ.
Към белите брези поглеждат,
с нежни, пърхащи листа
и чинно клоните навеждат
в молитва свята и мечта.
От Бога искат да измолят
дъждовна буря да извие.
А те във шатрите си клонести
брезите тръпнещи да скрият.
С могъщи стволи да прегърнат
тез нежно-бели дървеса.
Че любовта обича Бурите.
Най-много в тях живее тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Йорданов Всички права запазени
