28 jun 2007, 14:14

Мечтано съчинение

  Poesía
888 0 2
Когато слънцето залезе,
изгряват първите звезди.
Щом нощта навън пристига
и луната бледо заблести.
Кога гората и полето,
готови са за сладък сън,
тогаз ми заговаря сърцето,
тупа радостно във мен.

Тогаз усещам твоя мирис,
силуета на очите ти.
Тогава твоето дихание,
отеква във лицето ми.
И тогава времето заспива,
спускам се във паралелен свят.
Където аз и ти сами сме,
и аз съм чудна, а ти - чудат.

Тогава двама отпътуваме
на конете от цветя,
сладко с устни се целуваме,
готови да си кажем "да"!
Тогава твойто настроение
съчинява слънчеви лъчи
и в мечтано съчинение
двамата сме аз и ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цяяялото ми харесва! Много!
  • Когато слънцето залезе,
    изгряват първите звезди.
    Щом нощта навън пристига
    и луната бледо заблести.

    Чудесна картина!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...