28 июн. 2007 г., 14:14

Мечтано съчинение

886 0 2
Когато слънцето залезе,
изгряват първите звезди.
Щом нощта навън пристига
и луната бледо заблести.
Кога гората и полето,
готови са за сладък сън,
тогаз ми заговаря сърцето,
тупа радостно във мен.

Тогаз усещам твоя мирис,
силуета на очите ти.
Тогава твоето дихание,
отеква във лицето ми.
И тогава времето заспива,
спускам се във паралелен свят.
Където аз и ти сами сме,
и аз съм чудна, а ти - чудат.

Тогава двама отпътуваме
на конете от цветя,
сладко с устни се целуваме,
готови да си кажем "да"!
Тогава твойто настроение
съчинява слънчеви лъчи
и в мечтано съчинение
двамата сме аз и ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цяяялото ми харесва! Много!
  • Когато слънцето залезе,
    изгряват първите звезди.
    Щом нощта навън пристига
    и луната бледо заблести.

    Чудесна картина!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...