Мечтата на едно дърво
Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст,
със остри тръни защитена,
но все към светлината се стремях,
светулки приютявах, да ми греят!
Покълвах пролетно, със страст.
От пъпка в цвят плодиха клоните.
Филизи си отгледах – два
поели сокове от моите корени!
Градушки, бури преживях…
И с рани съм от алчните секири!
По тялото ми струпеи, кървят,
все още вятър ме превива!
Но ги забравям, щом запеят
врабчета в клоните ми приютени!
И моля се, щом много остарея,
надеждата да не умира в мене .
Съзнала кратката си дълговечност,
пресъхна ли, до всеки да достига
изписаната в кръговете ми човечност.
да се превърна не в хербарий – в книга!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сърдечно ти благодаря, Ники!
-
Разкош, Дани!💖💖💖
-
Вили, зарадва ме, благодаря ти за хубавите думи и за "любими"! Спорна седмица!
-
Много ми хареса, Дани!
-
Сърдечно ти благодаря, Младене, за аналитичния коментар. Радвам се, че правилно си разчел идеята на стихотворението.🥰 Във финалните думи наистина съм допуснала техническа грешка, за което ти благодаря много. Веднага ще я коригирам.😊
-
Силен и многопластов стих ни поднасяш, Дани, подчинен на дълбока идея. А тя е постоянният стремеж нагоре - към светлината. Светлината като източник на живот и знание, освобождаваща ни от оковите на мрака. Финалът ти също силно ме впечатли - да оставим след нас нещо, което ще се чете - книга, а не изсушен хербарий. Тук, в последния ред, като че ли при отпечатването е пропусната буква. Лично аз го прочетох така: "Да се превърна не в хербарий - в книга!" Поздравление за класната и идейна поезия!
П.П. Искам да ти благодаря за подкрепата на стиха ми "Ти си чудото". Трогнат съм! -
Да, Даниела, разбирам добре идеята ви, но просто казвам, че идва ново време, в което идеите от нашето време вече звучат различно. Камъкът си мечтае да стане паметник, а не чакъл. Но с дървото не е точно така. Не спира да звучи в главата ми онази стара, стара песен на "Ахат"...
-
Анани, изглеждаш ми интелигентен човек, идеята ми съвсем не е екологично насочена.
-
Това ми звучи много остаряло като идея. Все се надявам, че вече не е нужно да сечем дървета, за да правим книги... Малко като някое агне, което се надява кожата му да стане пергамент....
-
Всяко дърво, достигнало края на кратката си дълговечност, би било добре да не изгаря в нечия богаташка камина. Би бил достоен земен край да се превърне в книга. С благодарност, Люси, за прочита и за коментара!
-
Прекрасна,човешка мечта си изплакала,Дани!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
