ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
342 2590
12 мая 2024 г., 16:10  

Мечтата на едно дърво 

  Поэзия
419 4 9

Зелена бях! Тревица нежна,

с нестъпвали нозе по нея.

Все още не познала отпечатък

от лудналия бяг на времето.

И бурен бях, и розов храст, 

със остри тръни защитена,

но все към светлината се стремях,

светулки приютявах, да ми греят!

Покълвах пролетно, със страст. 

От пъпка в цвят плодиха клоните.

Филизи си отгледах – два

поели сокове от моите корени!

Градушки, бури преживях…

И с рани съм от алчните секири!

По тялото ми струпеи, кървят,

все още вятър ме превива!

Но ги забравям, щом запеят

врабчета в клоните ми приютени!

И моля се, щом много остарея,

надеждата да не умира в мене .

Съзнала кратката си дълговечност,

пресъхна ли, до всеки да достига

изписаната в кръговете ми човечност.

да се превърна не в хербарий – в книга!

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечно ти благодаря, Ники!
  • Разкош, Дани!💖💖💖
  • Вили, зарадва ме, благодаря ти за хубавите думи и за "любими"! Спорна седмица!
  • Много ми хареса, Дани!
  • Сърдечно ти благодаря, Младене, за аналитичния коментар. Радвам се, че правилно си разчел идеята на стихотворението.🥰 Във финалните думи наистина съм допуснала техническа грешка, за което ти благодаря много. Веднага ще я коригирам.😊
  • Силен и многопластов стих ни поднасяш, Дани, подчинен на дълбока идея. А тя е постоянният стремеж нагоре - към светлината. Светлината като източник на живот и знание, освобождаваща ни от оковите на мрака. Финалът ти също силно ме впечатли - да оставим след нас нещо, което ще се чете - книга, а не изсушен хербарий. Тук, в последния ред, като че ли при отпечатването е пропусната буква. Лично аз го прочетох така: "Да се превърна не в хербарий - в книга!" Поздравление за класната и идейна поезия!

    П.П. Искам да ти благодаря за подкрепата на стиха ми "Ти си чудото". Трогнат съм!
  • Анани, изглеждаш ми интелигентен човек, идеята ми съвсем не е екологично насочена.
  • Всяко дърво, достигнало края на кратката си дълговечност, би било добре да не изгаря в нечия богаташка камина. Би бил достоен земен край да се превърне в книга. С благодарност, Люси, за прочита и за коментара!
  • Прекрасна,човешка мечта си изплакала,Дани!
Предложения
: ??:??