Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст,
със остри тръни защитена,
но все към светлината се стремях,
светулки приютявах, да ми греят!
Покълвах пролетно, със страст.
От пъпка в цвят плодиха клоните.
Филизи си отгледах – два
поели сокове от моите корени! ...