Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!
Но после създаде своя си мечта,
целуна я, запозна я с реалността
и тази надежда крехка се сбъдна
и черният, тъмен свят я обгърна
Тази мечта на сърцето бе любовта
и нейният тежък грях бе верността!
Повярва в сърчицата и в греха
и вместо живота, прегърна смъртта...
Изживя любовта, целувките и страстта
запозна се с болката, самотата и горестта!
И рече си "Вече никому не вярвай!
Лъжи и пред себе си не признавай!"
Но пак се предаде и заблудена мечтата,
тръгна да гони любовта си крилата.
Не я достигна и принудена се спря
"Боже, загубих я! Каква съм тогава мечта?"
И като в приказка тъгата почука на вратата,
надеждата се поклони и продаде си душата
и на мен вече писна ми от любовта,
разбрах що за сладост й е сладостта...
© Няма значение Todos los derechos reservados
Тази мечта на сърцето бе любовта
и нейният тежък грях бе верността!
Повярва в сърчицата и в греха
и вместо живота, прегърна смъртта...