30 nov 2007, 17:19

Мечтата на едно сърце 

  Poesía
728 0 3

Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!

 

Но после създаде своя си мечта,
целуна я, запозна я с реалността
и тази надежда крехка се сбъдна
и черният, тъмен свят я обгърна

 

Тази мечта на сърцето бе любовта
и нейният тежък грях бе верността!
Повярва в сърчицата и в греха
и вместо живота, прегърна смъртта...

 

Изживя любовта, целувките и страстта
запозна се с болката, самотата и горестта!
И рече си "Вече никому не вярвай!
Лъжи и пред себе си не признавай!"

 

Но пак се предаде и заблудена мечтата,
тръгна да гони любовта си крилата.
Не я достигна и принудена се спря
"Боже, загубих я! Каква съм тогава мечта?"

 

И като в приказка тъгата почука на вратата,
надеждата се поклони и продаде си душата
и на мен вече писна ми от любовта,
разбрах що  за сладост й е сладостта...

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добре.

    Тази мечта на сърцето бе любовта
    и нейният тежък грях бе верността!
    Повярва в сърчицата и в греха
    и вместо живота, прегърна смъртта...
  • Знам,че надежда винаги има,все пак "Надеждата умира последна" и по приницип не мисля винаги най-лошото и отрицателното и не искам всички да ценят стихотворенията ми по това дали са оптимистични или не.Има достатъчно,които са,но не всичко в живота е красиво и радостно.Радвам се на живота,но показвам просто,че има и друга страна.Пък и за сега не съм много добра в писането на "усмихнати" стихчета
  • Е,мила,не така!Просто не си случила!Надежда винаги имаНо си написала приказка!Поздравления от мен!!!
Propuestas
: ??:??