Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!
Но после създаде своя си мечта,
целуна я, запозна я с реалността
и тази надежда крехка се сбъдна
и черният, тъмен свят я обгърна
Тази мечта на сърцето бе любовта
и нейният тежък грях бе верността!
Повярва в сърчицата и в греха
и вместо живота, прегърна смъртта... ...