Мечтата на едно сърце
Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!
Но после създаде своя си мечта,
целуна я, запозна я с реалността
и тази надежда крехка се сбъдна
и черният, тъмен свят я обгърна
Тази мечта на сърцето бе любовта
и нейният тежък грях бе верността!
Повярва в сърчицата и в греха
и вместо живота, прегърна смъртта...
Изживя любовта, целувките и страстта
запозна се с болката, самотата и горестта!
И рече си "Вече никому не вярвай!
Лъжи и пред себе си не признавай!"
Но пак се предаде и заблудена мечтата,
тръгна да гони любовта си крилата.
Не я достигна и принудена се спря
"Боже, загубих я! Каква съм тогава мечта?"
И като в приказка тъгата почука на вратата,
надеждата се поклони и продаде си душата
и на мен вече писна ми от любовта,
разбрах що за сладост й е сладостта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
