19 mar 2008, 13:33

Мечтата на морето за човешка слабост... 

  Poesía
766 0 20
Въздъхна тежко морето,
отдавна беше нямало вълни...
Но изровени от пепелта на мислите,
облечени като надежди,
го приласкаваха едни скали.
Нежно като глас на рaковини...
То страстно ги прегръщаше,
а те оставаха все тъй студени...
И бясно ги ревнуваше,
дори от чайките бели...
Когато тихо се отдръпваха,
то ги настигаше... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??