posh` (Таня Атанасова) posh` (Таня Атанасова)
2 267
Mar 19, 2008, 1:33 PM

Мечтата на морето за човешка слабост...

  Poetry
865 0 20

Въздъхна тежко морето,

отдавна беше нямало вълни...

Но изровени от пепелта на мислите,

облечени като надежди,

го приласкаваха едни скали.

Нежно като глас на рaковини...

То страстно ги прегръщаше,

а те оставаха все тъй студени...

И бясно ги ревнуваше,

дори от чайките бели...

Когато тихо се отдръпваха,

то ги настигаше...

Когато хората им се любуваха,

пенлива гордост се надигаше...

След милион години

(сторили се на влюбения миг)

морето пак милее...

Със силната си бурна обич

погуби своите скали...

Сега са мъртви - песъчинки,

спящи в най-дълбокото синьо -

сърцето на морето...

А то, горкото, би заменило

всичката си стихийна мощ

за една човешка слабост - плача...

-----------------------------------

Вятърът още клюката разнася -

за морето и неговата обич първа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0