4 feb 2010, 10:56

Мечтата на звездата

  Poesía » Otra
1K 0 9

Всяка вечер  мечтаеше звездата

отблизо да се срещне със дъгата,

да се окъпе в цветовете нейни

и седемцветна над света да грейне.

 

Какво ли там звездата не опита -

зад облаче стоеше дълго скрита,

кристалните капки на дъжда

разпитва дълго тя за своята дъга.

 

Над планински връх се изкачи,

разпръсна надалече своите лъчи,

на Вятърко с крилата леки полетя,

но... къде ти през нощта дъга!

 

И тъй, мечтаейки за красотата,

звездата си загуби светлината,

а цветната дъга даже не разбра,

че била е нечия мечта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Веси и Ив!
  • Виктор и Кръстина, Благодаря ви за топлите думи!
  • Много често се случва така,
    да не догоним своята мечта,
    но без мечти сме с мъртви души,
    а това много повече боли...
    Много хубав стих с мъдро и актуално
    послание! Поздрави за тъжната лирическа
    и за оригиналната поетеса! БЪДИ!
  • Мечтите за това са мечти, защото невинаги се сбъдват...
    Ала знае ли някой?
    Поздрав за "оксюморонната" хрумка!!!
  • Благодаря, Борисе, как ги умееш добрите думи!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...