Мечтата на звездата
Всяка вечер мечтаеше звездата
отблизо да се срещне със дъгата,
да се окъпе в цветовете нейни
и седемцветна над света да грейне.
Какво ли там звездата не опита -
зад облаче стоеше дълго скрита,
кристалните капки на дъжда
разпитва дълго тя за своята дъга.
Над планински връх се изкачи,
разпръсна надалече своите лъчи,
на Вятърко с крилата леки полетя,
но... къде ти през нощта дъга!
И тъй, мечтаейки за красотата,
звездата си загуби светлината,
а цветната дъга даже не разбра,
че била е нечия мечта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
