4 февр. 2010 г., 10:56

Мечтата на звездата

1K 0 9

Всяка вечер  мечтаеше звездата

отблизо да се срещне със дъгата,

да се окъпе в цветовете нейни

и седемцветна над света да грейне.

 

Какво ли там звездата не опита -

зад облаче стоеше дълго скрита,

кристалните капки на дъжда

разпитва дълго тя за своята дъга.

 

Над планински връх се изкачи,

разпръсна надалече своите лъчи,

на Вятърко с крилата леки полетя,

но... къде ти през нощта дъга!

 

И тъй, мечтаейки за красотата,

звездата си загуби светлината,

а цветната дъга даже не разбра,

че била е нечия мечта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Веси и Ив!
  • Виктор и Кръстина, Благодаря ви за топлите думи!
  • Много често се случва така,
    да не догоним своята мечта,
    но без мечти сме с мъртви души,
    а това много повече боли...
    Много хубав стих с мъдро и актуално
    послание! Поздрави за тъжната лирическа
    и за оригиналната поетеса! БЪДИ!
  • Мечтите за това са мечти, защото невинаги се сбъдват...
    Ала знае ли някой?
    Поздрав за "оксюморонната" хрумка!!!
  • Благодаря, Борисе, как ги умееш добрите думи!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...