22 ago 2007, 15:16

МЕЧТАТЕЛ

  Poesía
2.7K 1 33
 

                    МЕЧТАТЕЛ


Имам във дланта светулка - свети.

И казват, че мечтател съм - крадец,

кога във нощите безмълвно-слепи,

отнел съм нежна песен от щурец.


И нека сочат ме, щом гръб обърна,

че сбирал съм аз пролетни цветя,

когато вятъра играе си до съмнало

със пъстрия сукман на есента...


Но те не виждат, че букет направих

от бяла детелина, иглика и синчец.

Тихомълком във съня ти го оставих,

с огънче-светулка и песен на щурец.


06. 08. 07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...