22 ago 2007, 15:16

МЕЧТАТЕЛ

  Poesía
2.7K 1 33
 

                    МЕЧТАТЕЛ


Имам във дланта светулка - свети.

И казват, че мечтател съм - крадец,

кога във нощите безмълвно-слепи,

отнел съм нежна песен от щурец.


И нека сочат ме, щом гръб обърна,

че сбирал съм аз пролетни цветя,

когато вятъра играе си до съмнало

със пъстрия сукман на есента...


Но те не виждат, че букет направих

от бяла детелина, иглика и синчец.

Тихомълком във съня ти го оставих,

с огънче-светулка и песен на щурец.


06. 08. 07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...