22 авг. 2007 г., 15:16

МЕЧТАТЕЛ

2.7K 1 33
 

                    МЕЧТАТЕЛ


Имам във дланта светулка - свети.

И казват, че мечтател съм - крадец,

кога във нощите безмълвно-слепи,

отнел съм нежна песен от щурец.


И нека сочат ме, щом гръб обърна,

че сбирал съм аз пролетни цветя,

когато вятъра играе си до съмнало

със пъстрия сукман на есента...


Но те не виждат, че букет направих

от бяла детелина, иглика и синчец.

Тихомълком във съня ти го оставих,

с огънче-светулка и песен на щурец.


06. 08. 07.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...