Aug 22, 2007, 3:16 PM

МЕЧТАТЕЛ

  Poetry
2.7K 1 33
 

                    МЕЧТАТЕЛ


Имам във дланта светулка - свети.

И казват, че мечтател съм - крадец,

кога във нощите безмълвно-слепи,

отнел съм нежна песен от щурец.


И нека сочат ме, щом гръб обърна,

че сбирал съм аз пролетни цветя,

когато вятъра играе си до съмнало

със пъстрия сукман на есента...


Но те не виждат, че букет направих

от бяла детелина, иглика и синчец.

Тихомълком във съня ти го оставих,

с огънче-светулка и песен на щурец.


06. 08. 07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...