14 sept 2021, 13:51  

Мечтател

718 2 1

Накъде отивам - аз не зная,

толкова болка има на Земята.

О, мила, страхувам се от края,

а близо е вече тъмнината.

 

Философски гледам на нещата,

но, уви, всичко тук е суета.

До последно аз ще съм мечтател

и душата ми ще може да лети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва да се каже, че стихотворението е с много дълбок смисъл. Но това може да го оцени някой, който осъзнае, че това е един от малкото начини да намерим някаква форма на утеха, тъй като спасението съвсем не е гарантирано за всички, а и много от нас навярно ни чака тъмнината.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...