14 sept 2021, 13:51  

Мечтател

723 2 1

Накъде отивам - аз не зная,

толкова болка има на Земята.

О, мила, страхувам се от края,

а близо е вече тъмнината.

 

Философски гледам на нещата,

но, уви, всичко тук е суета.

До последно аз ще съм мечтател

и душата ми ще може да лети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва да се каже, че стихотворението е с много дълбок смисъл. Но това може да го оцени някой, който осъзнае, че това е един от малкото начини да намерим някаква форма на утеха, тъй като спасението съвсем не е гарантирано за всички, а и много от нас навярно ни чака тъмнината.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...