Мечтател

Poetry » Philosophical

725 2 1

Накъде отивам - аз не зная,

толкова болка има на Земята.

О, мила, страхувам се от края,

а близо е вече тъмнината.

Философски гледам на нещата,

но, уви, всичко тук е суета.

До последно аз ще съм мечтател

и душата ми ще може да лети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Мастъра (Атанас Маринов)

Трябва да се каже, че стихотворението е с много дълбок смисъл. Но това може да го оцени някой, който осъзнае, че това е един от малкото начини да намерим някаква форма на утеха, тъй като спасението съвсем не е гарантирано за всички, а и много от нас навярно ни чака тъмнината.

2021-09-14T17:17:41+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9