14 сент. 2021 г., 13:51  

Мечтател

726 2 1

Накъде отивам - аз не зная,

толкова болка има на Земята.

О, мила, страхувам се от края,

а близо е вече тъмнината.

 

Философски гледам на нещата,

но, уви, всичко тук е суета.

До последно аз ще съм мечтател

и душата ми ще може да лети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трябва да се каже, че стихотворението е с много дълбок смисъл. Но това може да го оцени някой, който осъзнае, че това е един от малкото начини да намерим някаква форма на утеха, тъй като спасението съвсем не е гарантирано за всички, а и много от нас навярно ни чака тъмнината.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...