Мечтател

Поезия » Философска

719 2 1

Накъде отивам - аз не зная,

толкова болка има на Земята.

О, мила, страхувам се от края,

а близо е вече тъмнината.

Философски гледам на нещата,

но, уви, всичко тук е суета.

До последно аз ще съм мечтател

и душата ми ще може да лети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Мастъра (Атанас Маринов)

Трябва да се каже, че стихотворението е с много дълбок смисъл. Но това може да го оцени някой, който осъзнае, че това е един от малкото начини да намерим някаква форма на утеха, тъй като спасението съвсем не е гарантирано за всички, а и много от нас навярно ни чака тъмнината.

2021-09-14T17:17:41+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0