Мечтателко, носи си своя кръст!
И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях,
помисляла отдавна за пасива.
Лихварят стар злорадо прихва в смях,
доволен и главница не покрива,
бедняшката ми шепичка любов.
И дяволът наглед изглежда малък.
Аз още по. Пред този свят готов
да продаде надеждата за залък.
Смалявам се и в птичето око,
просторът къса примка и верига...
И все си мисля, може би ако
един поне до мен извика — "Стига!"
Ще заживеем пак без страх и мъст,
ще заблести Земята ни отново...
Мечтателко, носи си своя кръст!
Какво ти имаш? Бог, душа и слово.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
