14 mar 2022, 8:25

Мечтателко, носи си своя кръст! 

  Poesía » Filosófica, Civil
159 0 3

И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.

Блатясаха ресниците. Не бях,
помисляла отдавна за пасива.
Лихварят стар злорадо прихва в смях,
доволен и главница не покрива,

бедняшката ми шепичка любов.
И дяволът наглед изглежда малък.
Аз още по. Пред този свят готов
да продаде надеждата за залък.

Смалявам се и в птичето око,
просторът къса примка и верига...
И все си мисля, може би ако
един поне до мен извика — "Стига!"

Ще заживеем пак без страх и мъст,
ще заблести Земята ни отново...
Мечтателко, носи си своя кръст!
Какво ти имаш? Бог, душа и слово.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??