Мечтателко, носи си своя кръст!

14 мар. 2022 г., 08:25

Поэзия » Философская, Гражданская

221 0 3

И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.

Блатясаха ресниците. Не бях,
помисляла отдавна за пасива.
Лихварят стар злорадо прихва в смях,
доволен и главница не покрива,

бедняшката ми шепичка любов.
И дяволът наглед изглежда малък.
Аз още по. Пред този свят готов
да продаде надеждата за залък.

Смалявам се и в птичето око,
просторът къса примка и верига...
И все си мисля, може би ако
един поне до мен извика — "Стига!"

Ще заживеем пак без страх и мъст,
ще заблести Земята ни отново...
Мечтателко, носи си своя кръст!
Какво ти имаш? Бог, душа и слово.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-14T11:45:45+02:00

Благодаря ви, Деа, сенсей!
генек (Георги Коновски)

2022-03-14T11:01:08+02:00

Чудесно!
Прорицание и реалност...
ДИС (Деа)

2022-03-14T09:19:04+02:00

"Какво ти имаш? Бог, душа и слово."
❤❤❤