Patrizzia (Надежда Ангелова)
2052 18115
14.03.2022 г., 8:25 ч.

Мечтателко, носи си своя кръст! 

  Поезия » Философска, Гражданска
165 0 3

И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.

Блатясаха ресниците. Не бях,
помисляла отдавна за пасива.
Лихварят стар злорадо прихва в смях,
доволен и главница не покрива,

бедняшката ми шепичка любов.
И дяволът наглед изглежда малък.
Аз още по. Пред този свят готов
да продаде надеждата за залък.

Смалявам се и в птичето око,
просторът къса примка и верига...
И все си мисля, може би ако
един поне до мен извика — "Стига!"

Ще заживеем пак без страх и мъст,
ще заблести Земята ни отново...
Мечтателко, носи си своя кръст!
Какво ти имаш? Бог, душа и слово.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??