Lanfear (Емма)
31 539
26 oct 2004, 0:05

Мечтая си 

  Poesía
1497 0 3
                                                                     Надеждата постави си крила от огън
                                                                     и отлетя така, без да ми каже нищо.
                                                                     Тя не умира, а просто последна напуска
                                                                     потъващия кораб на измамните мечти.


Мечтая си във таз дъждовна вечер
да ме обгърне пролетната нощ.
Като любовник да ме приласкае, нежен,
и да потъна цяла в сладката й мощ.

Мечтите ми измръзнаха от студ,
студени капки лазят по лицето ми.
Как да танцувам, щом светът е луд
и счита танците за богохулствени?

Погали ме нежно, както музиката гали.
Не казвай нищо - просто докосни ме.
Ръката ти е хладна, но ме пари,
а вятърът навън нашепва твойто име.

Мечтите ми топят се като сняг,
от пламъка на сляпа безнадеждност.
Те светлина са, но навън е мрак.
До утрото остава цяла вечност.  

© Емма Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хе-хе...ами че... да... ама явно тогава не са ми дошли на ума тия възможности
  • "Как да танцувам, щом светът е луд
    и счита танците за богохулствени?"

    Можеш примерно да танцуваш сама или с някой "богохулец" :P

    П.с Това че целият свят е на опаки пречи ли ти, ти да си на терсене - щом се чувстваш добре...? :D

  • Браво.Моите поздравления
Propuestas
: ??:??