Мечтая си
Надеждата постави си крила от огън
и отлетя така, без да ми каже нищо.
Тя не умира, а просто последна напуска
потъващия кораб на измамните мечти.
Мечтая си във таз дъждовна вечер
да ме обгърне пролетната нощ.
Като любовник да ме приласкае, нежен,
и да потъна цяла в сладката й мощ.
Мечтите ми измръзнаха от студ,
студени капки лазят по лицето ми.
Как да танцувам, щом светът е луд
и счита танците за богохулствени?
Погали ме нежно, както музиката гали.
Не казвай нищо - просто докосни ме.
Ръката ти е хладна, но ме пари,
а вятърът навън нашепва твойто име.
Мечтите ми топят се като сняг,
от пламъка на сляпа безнадеждност.
Те светлина са, но навън е мрак.
До утрото остава цяла вечност.
и отлетя така, без да ми каже нищо.
Тя не умира, а просто последна напуска
потъващия кораб на измамните мечти.
Мечтая си във таз дъждовна вечер
да ме обгърне пролетната нощ.
Като любовник да ме приласкае, нежен,
и да потъна цяла в сладката й мощ.
Мечтите ми измръзнаха от студ,
студени капки лазят по лицето ми.
Как да танцувам, щом светът е луд
и счита танците за богохулствени?
Погали ме нежно, както музиката гали.
Не казвай нищо - просто докосни ме.
Ръката ти е хладна, но ме пари,
а вятърът навън нашепва твойто име.
Мечтите ми топят се като сняг,
от пламъка на сляпа безнадеждност.
Те светлина са, но навън е мрак.
До утрото остава цяла вечност.
© Емма All rights reserved.
ама явно тогава не са ми дошли на ума тия възможности 
