7 sept 2013, 0:08

Мечтая за несбъднатите мигове

  Poesía
1K 0 13

 

                                      Мечтая за несбъднатите мигове –

                                      несрещнати, разминати, неслучени

                                      и никога неразпечатаните пликове –

                                      изпратени, но неполучени...

                                      Миг от танго – неизтанцувано

                                      на бряг непосетен, далечен,

                                      лицето ми – ненацелувано,

                                      стихът, от  тебе неизречен...

                                      Миг от погребана и тъмна страст,

                                      непозволена, недопусната, 

                                      от миналото непослушан глас,

                                      магия, може би пропусната...

                                      Миг от мига на сътворение,

                                      повикало живот в утробата,

                                      миг от голямото съмнение

                                      дали животът е отровата,

                                      която всеки ден отпиваме...

                                      С несбъднатите мигове... заспиваме...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам те за хубавия стих!
  • Сбъдване на всички светли мигове ти желая
  • Прекрасно е! Нека мечтите ти се збъднат !
  • Понякога и аз мечтая за тях, и да, особено в онези дълги будни нощи...
    А на сутринта си викам, абе я, гледай напред, минало бешело свършило
    Много е хубаво, Раде!
  • Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...