radiola (Рада Димова)
176 3129

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Мечтая за несбъднатите мигове 

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

• lu4 (Мартина)

  2013-09-15T00:17:09+03:00
  Поздравявам те за хубавия стих!
• goredoly (Миглена Цветкова)

  2013-09-12T14:48:44+03:00
  Сбъдване на всички светли мигове ти желая
• vyatur13 (Елена)

  2013-09-10T19:49:54+03:00
  Прекрасно е! Нека мечтите ти се збъднат !
• djudjii (Жанет Велкова)

  2013-09-09T14:38:18+03:00
  Понякога и аз мечтая за тях, и да, особено в онези дълги будни нощи...
  А на сутринта си викам, абе я, гледай напред, минало бешело свършило
  Много е хубаво, Раде!
• Eia (Росица Танчева)

  2013-09-09T07:51:36+03:00
  Браво!
• purko59 (Ангел Веселинов)

  2013-09-08T22:28:18+03:00
  Така е често за жалост, но несподлените мигове не ги ли ражда т ненаситните за обич души?
  Поздрави
• Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

  2013-09-08T08:29:52+03:00
  Добре,че ги има,защото живеем заради тях!Хареса ми!
• koli4a (Никола Апостолов)

  2013-09-07T15:02:40+03:00
  В това стихотворение всеки може да припознае себе си!
  Толкова е вярно и истинско!Аз съм уверен, че няма човек, който да няма поне един пропуснат миг в живота си!Харесах, Раде, и го оценявам!
  Хубава събота и неделя!
• krchernev (Красимир Чернев)

  2013-09-07T13:05:59+03:00
  Когато разумът заспи,душата с тайна и ревнива наслада заравя шепи в своята съкровищница и да - понякога мечтае в минало време...И защо не?!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2013-09-07T11:30:23+03:00
  "миг от голямото съмнение
  дали животът е отровата,
  която всеки ден отпиваме..."
  
  Мечтая за несбъднатите мигове и аз, Рада. Много ми хареса стихотворението. Поздрав от мен!
• bojenski (Иван Иванов)

  2013-09-07T09:23:46+03:00
  Много ми хареса прочетеното и ме замисли! Поздравления!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2013-09-07T02:49:36+03:00
  Думичката "съжалявам" също можеше да започне това стихотворение, но вместо нея, там стои - "мечтая" Събитие е да се види мечтание, летящо, макар и с поизнурени криле, не към естествената му посока, каквато би била за него бъдещето, а се връща в... миналото! Към миналото адресираме обикновено нашите, натрупвани с времето съжаления. Надявах се, че тази мечта е призвана да понесе на крилете си Несбъднатото към едно, малко позакъсняло начало. Уви! Последното - "С несбъднатите мигове... заспиваме" прозвуча като обреченост. А аз, така се надявах... !
• Rumen-Velichkov (Румен Величков)

  2013-09-07T02:17:15+03:00
  и браво!