Мечтая за несбъднатите мигове –
несрещнати, разминати, неслучени
и никога неразпечатаните пликове –
изпратени, но неполучени...
Миг от танго – неизтанцувано
на бряг непосетен, далечен,
лицето ми – ненацелувано,
стихът, от тебе неизречен...
Миг от погребана и тъмна страст,
непозволена, недопусната,
от миналото непослушан глас,
магия, може би пропусната...
Миг от мига на сътворение,
повикало живот в утробата,
миг от голямото съмнение
дали животът е отровата,
която всеки ден отпиваме...
С несбъднатите мигове... заспиваме...
© Рада Димова Всички права запазени