7.09.2013 г., 0:08

Мечтая за несбъднатите мигове

1K 0 13

 

                                      Мечтая за несбъднатите мигове –

                                      несрещнати, разминати, неслучени

                                      и никога неразпечатаните пликове –

                                      изпратени, но неполучени...

                                      Миг от танго – неизтанцувано

                                      на бряг непосетен, далечен,

                                      лицето ми – ненацелувано,

                                      стихът, от  тебе неизречен...

                                      Миг от погребана и тъмна страст,

                                      непозволена, недопусната, 

                                      от миналото непослушан глас,

                                      магия, може би пропусната...

                                      Миг от мига на сътворение,

                                      повикало живот в утробата,

                                      миг от голямото съмнение

                                      дали животът е отровата,

                                      която всеки ден отпиваме...

                                      С несбъднатите мигове... заспиваме...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за хубавия стих!
  • Сбъдване на всички светли мигове ти желая
  • Прекрасно е! Нека мечтите ти се збъднат !
  • Понякога и аз мечтая за тях, и да, особено в онези дълги будни нощи...
    А на сутринта си викам, абе я, гледай напред, минало бешело свършило
    Много е хубаво, Раде!
  • Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...