7.09.2013 г., 0:08 ч.

Мечтая за несбъднатите мигове 

  Поезия
823 0 13

 

                                      Мечтая за несбъднатите мигове –

                                      несрещнати, разминати, неслучени

                                      и никога неразпечатаните пликове –

                                      изпратени, но неполучени...

                                      Миг от танго – неизтанцувано

                                      на бряг непосетен, далечен,

                                      лицето ми – ненацелувано,

                                      стихът, от  тебе неизречен...

                                      Миг от погребана и тъмна страст,

                                      непозволена, недопусната, 

                                      от миналото непослушан глас,

                                      магия, може би пропусната...

                                      Миг от мига на сътворение,

                                      повикало живот в утробата,

                                      миг от голямото съмнение

                                      дали животът е отровата,

                                      която всеки ден отпиваме...

                                      С несбъднатите мигове... заспиваме...

 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравявам те за хубавия стих!
  • Сбъдване на всички светли мигове ти желая
  • Прекрасно е! Нека мечтите ти се збъднат !
  • Понякога и аз мечтая за тях, и да, особено в онези дълги будни нощи...
    А на сутринта си викам, абе я, гледай напред, минало бешело свършило
    Много е хубаво, Раде!
  • Браво!
  • Така е често за жалост, но несподлените мигове не ги ли ражда т ненаситните за обич души?
    Поздрави
  • Добре,че ги има,защото живеем заради тях!Хареса ми!
  • В това стихотворение всеки може да припознае себе си!
    Толкова е вярно и истинско!Аз съм уверен, че няма човек, който да няма поне един пропуснат миг в живота си!Харесах, Раде, и го оценявам!
    Хубава събота и неделя!
  • Когато разумът заспи,душата с тайна и ревнива наслада заравя шепи в своята съкровищница и да - понякога мечтае в минало време...И защо не?!
  • "миг от голямото съмнение
    дали животът е отровата,
    която всеки ден отпиваме..."

    Мечтая за несбъднатите мигове и аз, Рада. Много ми хареса стихотворението. Поздрав от мен!
  • Много ми хареса прочетеното и ме замисли! Поздравления!
  • Думичката "съжалявам" също можеше да започне това стихотворение, но вместо нея, там стои - "мечтая" Събитие е да се види мечтание, летящо, макар и с поизнурени криле, не към естествената му посока, каквато би била за него бъдещето, а се връща в... миналото! Към миналото адресираме обикновено нашите, натрупвани с времето съжаления. Надявах се, че тази мечта е призвана да понесе на крилете си Несбъднатото към едно, малко позакъсняло начало. Уви! Последното - "С несбъднатите мигове... заспиваме" прозвуча като обреченост. А аз, така се надявах... !
  • и браво!
Предложения
: ??:??