14 feb 2021, 7:18

Мечти

  Poesía
735 2 4

 

 

 

Имах мечта

голяма, колкото усмивката на мама…

Имах мечта

голяма, колкото огнището на тате…

Имах мечта

голяма, колкото несбъдната любов…

Имах мечта

да бъда мечта за някой с очи на дъгата…

Имах мечта

за сбъднати мечти…достигащи чак до Луната…

Имах мечта

да връзвам мечти в белите криле на децата …

Имам мечта…

 да имам още мечти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Иване, Младене и Ники, че прочетохте и оставихте прекрасните си коментари!
  • Хареса ми тази нишка и градация на минало-настояще!
    Поздрави!
  • Колко красиви мечти! Колкото и самото стихотворение. Но най-важната от тях е може би финалната - парадоксална като всяка значима истина. Поздравление, Ангелина!
  • Пожелавам ти мечта, която да сбъдне всичките ти мечти!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...