25 mar 2008, 15:58

*Мечти*

  Poesía » Otra
809 0 6

Една вселена,

преплетени масивни планини,

а ние двамата като на сцена -

актьори, разголили един пред друг души.

 

Скали и мъхове,

мъгла и слънце - сняг, вода

и пронизват ни стрели и лъкове

на житейски сбърканата простота.

 

Ние двама

на болезнена реалност бегълци,

сразихме болката във миг забрава,

душите в истина облякохме и във сълзи.

***

А върху канарите сме две безсилни мравки,

две пчели, политнали към своите мечти!

Богати!!!

22.02.08

гр.Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...