25 mar 2008, 15:58

*Мечти*

  Poesía » Otra
813 0 6

Една вселена,

преплетени масивни планини,

а ние двамата като на сцена -

актьори, разголили един пред друг души.

 

Скали и мъхове,

мъгла и слънце - сняг, вода

и пронизват ни стрели и лъкове

на житейски сбърканата простота.

 

Ние двама

на болезнена реалност бегълци,

сразихме болката във миг забрава,

душите в истина облякохме и във сълзи.

***

А върху канарите сме две безсилни мравки,

две пчели, политнали към своите мечти!

Богати!!!

22.02.08

гр.Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...