25.03.2008 г., 15:58

*Мечти*

807 0 6

Една вселена,

преплетени масивни планини,

а ние двамата като на сцена -

актьори, разголили един пред друг души.

 

Скали и мъхове,

мъгла и слънце - сняг, вода

и пронизват ни стрели и лъкове

на житейски сбърканата простота.

 

Ние двама

на болезнена реалност бегълци,

сразихме болката във миг забрава,

душите в истина облякохме и във сълзи.

***

А върху канарите сме две безсилни мравки,

две пчели, политнали към своите мечти!

Богати!!!

22.02.08

гр.Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...