Една вселена,
преплетени масивни планини,
а ние двамата като на сцена -
актьори, разголили един пред друг души.
Скали и мъхове,
мъгла и слънце - сняг, вода
и пронизват ни стрели и лъкове
на житейски сбърканата простота.
Ние двама
на болезнена реалност бегълци,
сразихме болката във миг забрава,
душите в истина облякохме и във сълзи.
***
А върху канарите сме две безсилни мравки,
две пчели, политнали към своите мечти!
Богати!!!
22.02.08
гр.Сливен
© Мир All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
